петък, 25 ноември 2016 г.

ИДЕАЛЪТ ЗА ЖЕНСКА КРАСОТА – О, ВРЕМЕНА, О, НРАВИ!

Всичко е подвластно на времето. И  идеалът за красива жена - също. От рубенсовите форми до фигурите на супермодели – какво ли не е съдържала в себе си представата за най-прелестното женско създание.



В Древен Египет красавицата била със стройна фигура, висока талия, тесни рамене и симетрично лице.

В Древна Гърция дамите били някак облагодетелствани, защото високите естетически очаквания били свързани повече с мъжката аполонова фигура.
 
Още преди новата ера, в Китай, за красиви били определяни  фините жени -  слаби тела, малки ходила, дълги черни коси.

Ренесансът вероятно е райското време за представителите на слабия пол – платната на не един творец са запечатали идеала за женска красота на онази епоха  - пищна фигура с едри бедра и големи гърди. В противовес на това, обаче, лицата на най-големите красавици явно са излъчвали магична нежност със своята светла кожа, русолява или червеникава коса и високо чело.
 
Викторианската епоха идва с еталона, определен най-вече от талията, пристегната безкомпромисно в тесен корсет. Вероятно оттук именно тръгва и идеята за фигура тип пясъчен часовник, която преживява своя апогей доста по-късно.

През 20-те години на XX в. настъпва времето на жената – момиче, или дори момче - слабо тяло, с малки гърди и къси коси.

Ерата на Мерилин Монро (30-те – 60-те години) издига в култ фигурата тип пясъчен часовник -  голям бюст, извивки и тънка талия, идеал който и досега запазва топ позиция във вкусовете на немалко мъже.

През 80-те години настъпва епохата на атлетичните типажи и супермоделите -– високи, слаби, подчертано стегнати. В следващото десетилетие тази тенденция се развива още повече модните подиуми налагат слабата, дори кльощава фигура като идеал за женски силует.
 
През новото хилядолетие, за щастие, сякаш има завръщане към естествените женски извивки. Разбира се, дамите трябва да са слаби, но и примамливо стегнати,  изглеждащи пълни с енергия. По възможност да съчетават големи гърди, ясно изразено дупе и плосък корем. Що се отнася до лицето, технологиите наложиха физиономията – тип маска – опъната кожа без бръчки, силиконово издадени устни, изписани вежди, изивити до умопомрачение мигли.

За всеки простосмъртен е ясно, че тази задача е трудна и малцина имат подобен дар от природата. А и едва ли е случайно, защото в природата всяко нещо има своя хармоничен и балансиран вид. Затова в последните години все повече се наблюдава завръщането към естествения вид. 

Модерната красива жена днес не е инвестиционен проект – продукт на хиперкорекции. Тя използва постиженията на съвременните технологии и продукти, за да изглежда свежа, истинска и очароватетелна – с визия, която позволява да проличи най-красивото от нейната същност.

Затова най-ценени днес са ония услуги, продукти и технологии, които успяват да съхранят максимално дълго естествената красота на всяка жена. А тази задача не е никак лесна. Тя изисква старание и грижа от всяка жена. А също задълбочени познания и  много професионален поглед от страна на специалистите в бранша.



Няма коментари:

Публикуване на коментар